Първанов пак удари по Станишев - БСП изяжда лидера си
31/05/05, 18:07
На конгреса си през април БСП превърна символите си - червената роза и знаме, в бельо за манекенки. Няколко дни по-късно социалистите организираха парти в столичния клуб "Амор", на което разголени танцьорки забавляваха публиката на фона на "кавър версии" на "Елате хиляди младежи" и "Нас червеното знаме роди ни". На неделно матине тази седмица левицата се върна към добре познатите предизборни плакати и лозунги от 90-те години в стил "Работа, хляб, демокрация" и "Сполука". Новите соцхрумки са работници с каски и надпис "За право на труд", снимка на офис, под която се мъдри призив "За успешен бизнес", баба, дядо и внуче, обединени от девиза "С грижа за поколенията". С тези постери кандидат-депутатите от Коалиция за България ще обикалят от врата на врата да съблазняват народа. Социалистите се готвят и за интернет десант. Но този изблик на модерност беше потушен от младия лидер на столетницата Сергей Станишев. Той се върна към реториката от времето преди 1989, като обясни, че насловът на кампанията "Един за всички, всички за един" означава "общи интереси и обща съдба".

Не по-малко противоречиви от предизборната символика на социалистите са и политическите им послания. “Седем” научи, че миналата седмица Станишев е инструктирал областните лидери, шефовете на предизборни щабове и водачите на листи да не говорят за следизборни коалиции и да не обясняват дали ще управляват с НДСВ или с ДПС. Ден по-късно Георги Кадиев, който е кандидат в депутатските листи на столетницата и е бивш съветник на убития шеф на “Мултигруп” Илия Павлов обаче обяви, че вижда възможност за съвместно управление на социалистите с жълтите. Кадиев, който е близък до Румен Овчаров и е трети в бургаската листа определи програмата на НДСВ като по-скоро лява, отколкото дясна. Станишев му отвърна като разясни, че НДСВ краде от програмата на червените и посочи царистите за основен опонент на левицата.

Докато се стараеше да контрира Кадиев


водачът на БСП понесе друг удар. Защото президентът Първанов за пореден път излезе с тезата, че е необходима широка коалиция след вота на 25 юни. В предаването "На четири очи" по Нова телевизия той каза, че бъдещият кабинет трябва да се сформира на базата на мнозинство, което да вижда по-далеч от 2007. За целта, смята държавният глава, не са достатъчни 125 гласа, още повече че е възможен баланс между либералното и социалното.

Тласкането на БСП към коалиция с НДСВ в прав текст поставя под съмнение лидерството на Станишев и възможността му да бъде издигнат за премиер, ако левите спечелят вота. По траекторията на тези съмнения неотдавна се плъзна и Румен Овчаров, когато обяви, че и самият той имал заложби за премиер.

Какво означава всичко това?

На пръв прочит тезата на Първанов, че кабинет с широка парламентарна подкрепа ще бъде по-стабилен звучи логично. Само че зад нея прозира опасността в следващото НС да бъде възпроизведена сегашната управленска схема, при която от четири години насам ДПС изнудва НДСВ. Единствената разлика е в това, че от избора на левицата с кого да се заиграе – дали с Доган или с НДСВ - ще зависи кой и как в крайна сметка ще

рекетира БСП

Очевидно е, че при този вариант НДСВ ще оперира с по-разнообразни политически оръжия. Защото макар и теоретично ще разполага с възможността да развали евентуалния си съюз със социалистическата партия. За да потърси коалиционната прегръдка на някои от десните партии. Докато днешната Коалиция за България няма да има подобна вратичка за маневриране…

За президента обаче коалиционият модел е удобен, той като при евентуален провал на правителството левицата няма да носи цялата отговорност. А самият Първанов, ако реши да се кандидатира за втори президентски мандат, няма да бъде премазан от предвидимите неуспехи на бъдещите леви министри. Има и друга, по-крайна хипотеза, която силно се доближава до актуалната ситуация в Русия. При нея повечето десните партии може и да не успеят да минат 4% бариера. БСП ще разполага с квалифицирано мнозинство в 40-то НС. А срещу нея ще трябва да застане една слаба опозиция. Всъщност това е и най-опасният вариант, който може да застраши демократичните процеси в страната. Само е той също е удобен за Георги Първанов, така както би бил удобен за Путин, с когото българският президент често се среща. В този контекст все по-подозрително звуча и искането на бившия лидер на БСП за промяна в правомощията на президента. Интересно е защо Първанов така силно желае и настоява да не съгласува всеки договор, който подписва с Министерския съвет и дори предложи да се измени механизмът на президентското вето. С мотива, че то се преодолявало лесно в Народното събрание. В крайна сметка нали България е парламентарна, а не президентска република?

За да противостои на непрестанните вътрешнопартийни удари и да запази позициите си, Станишев бе принуден да заложи на

подкрепа отвън

Прави впечатление, че напоследък централата на "Позитано" 20 често се навестява от делегации на европейските социалисти, които изразяват увереност, че "ляв кабинет ще осигури гладко влизане на страната ни в ЕС". Освен това червените ще станат пълноправни членове на Социнтерна още преди гласуването на 25 юни, което също надува мускулите на Сергей. Но явно държавният глава не иска да сподели увереността на ПЕС в способностите на собствената си партия. Битката изглежда неравна, но въпреки това Станишев не се отказва от нея. Поне засега.

Именно затова той отвърна на президентската теза за “широка коалиция” като обяви, че партията се бори за абсолютно мнозинство. И че БСП няма да бъде параван или допълващ фактор в ничие управление. След като удари по авторитета на Станишев обаче,

Първанов, макар и с други мотиви нападна Румен Овчаров, който настояваше глава “Енергетика” да бъде преразгледана. Този ход можеше да бъде предвиден, защото за иисторикът-президент беше задължително да защити ревниво градения си имидж на европейски политик. Страхът, че могат да му бъдат припомнени било кореспонденцията с Милошевич, било участието му в антинотовските демонстрации по време на конфликта в Косово, го накараха да бъде твърд. И да обяви че “ преговорите са приключили и темата не може да се повдига отново”. В същото време Първанов умело измести неудобния въпрос защо и той е подписал договора за присъединяване, след като с него се затварят III и IV блок на АЕЦ ислед като настоява за референдум за членството ни. Всенародното допитване изглежда безмислено след като и парламентът, Министерският съвет и Държавният глава вече са ратифицирали договора за ЕС. Но нали трябва да се вдига рейтинга на демократа-президент.


Равносметката показва, че разнопосочните послания, които излъчва БСП, и вътрешнопартийното руиниране на лидера й могат да помогнат на НДСВ да продължи да смуче гласовете от левицата. Социалистите като че ли се стремят с всички сили да не спечелят пълно мнозинство в следващото НС. Убедителната победа е спънка за определени кръгове в столетницата, тъй като ще укрепи позициите на Станишев. А това може да означава, че редица предварителни задкулисни договорки ще трябва да отпаднат. За Първанов вариантът Станишев министър-председател също е неизгоден. Защото предполага, че ако се кандидатира за следващ мандат, вероятно ще се състезава със Симеон Сакскобургготски. А при този сценарий шансовете му да спечели намаляват..
Адриана НЕДЕВА

В-к “Седем”



Зависимостта на Станишев, Симеон и Доган трови политическия живот в страната
31/05/05, 17:54

Трескавата надпревара за сърцата на българските гласоподаватели вече започна. PR специалистите очевидно не предвиждат битка и за умовете. Защото те и не биха могли да преведат за простосмъртния електорат нещо, което в оригинал не означава нищо смислено и различно от останалите. Нещо такова, за което гражданинът би трябвало да напъне мозъчните си гънки, да осмисли личните си ползи от него и да прецени как съответната политическа партия ще се справи със задачата. И да поумува дали е възможно да се справи, ако се допусне, че при всички опити се е проваляла. Във политическата вавилонска кула партиите така са омешали езиците си, че в програмата на БСП лявото и дясното си съжителстват кротко и абсурдно като дрогирани пациенти в лудница. Да се преведе такова нещо е невъзможно, то може само да се опакова.

Ако преди четири години например същият този гласоподавател се бе позамислил как априлското послание на Симеон Втори ще стане реалност, би стигнал до печални умозаключения. Че един президент или премиер (тогава не беше ясно царят като какъв се готви да участва във властта) не може да победи корупцията и мафията (работа на съдебната власт), да направи България чисто и приветливо място за живеене (работа на общинската власт), да дигне държавните заплати, да намали рязко безработицата, да ощастливи социалнослабите и икономиката да дръпне напред (изключващи се икономически действия) бе съвсем очевидно. Затова на политическия пазар основните претенденти за властта (БСП, НДСВ, ДПС) ще продават отново шарени балони. В зависимост от тяхната големина, окраска, количество и качество ще се харчи въздухът, с който са напълнени.

Мнозина вероятно са гледали по канала “Дискавъри” кампанията на Елцин, измислена от двама известни американски PR специалисти за избори в бивши соцстрани. Тя се основава на една специфика на масовия посткомунистически избирател – овладяното изкуство да се оцелява в крайно враждебна среда. Изучавайки страховете на руснака, те съчиняват основните послания. Те са базирани върху страха и в същността си са лъжливи. Благодарение на хитрия трик Елцин спечели изборите, но и при най-голямо желание не бе в състояние да промени нещо съществено. Силно централизираната и преразпределителна власт само външно донякъде прилича на демокрация, но по същество е мутант на комунизма.
Зависимостта на Станишев, Симеон и Доган от задкулисните силни на деня, които поръчват музиката, защото я плащат, продължава да трови политическия живот в страната. Затова внучката на комунистическия вожд Евгения Живкова се перчи на лидера на БСП, а Симеон подписва раздаването на орден “Стара планина” на доказани комунистически ченгета и номинира за шефове на разузнаването и контраразузнаването от същия сорт. Затова Сакскобургготски сметна за уместно да участва в изложение на останалите след разпродажбата отличия на баща си и дядо си редом с ордените и медалите на диктатора Живков. А има ли нещо по-угнетяващо от цинизма на Доган в българската политика, чиито емисари дялкат клечки за измерване разстоянието до “правилното” квадратче в интегралната бюлетина, а социолози му отреждат космически рейтинг в “национални представителни проучвания”. След като е известно, че обичайните 4-5% от вота вътре в страната не биха му отредили такова почетно място в класациите.

“Никога не лъжи, не лъжи в политиката. Понеже все пак не можеш да помниш всичко, което си казал.” Това е реплика на Конрад Аденауер към колега от ХДС. Големият германски политик очевидно е бил убеден, че политическите ментета не могат да виреят дълго и никакъв PR няма да им помогне.

Но тук това е възможно. Както американците, работили за Елцин, са разбрали, че облъчените с лъжи от комунизма са свикнали и винаги могат да бъдат излъгани още веднъж. Затова Елцин печели два мандата. Затова Сакскобургготски, излъгал в прав текст сънародниците си и унижавайки ги в чужбина, говорейки за тях в трето лице, може да се надява на успех през юни, затова провалилата се с трясък в управлението и лъжлива по традиция БСП е първа политическа сила в страната. Затова стилът “Доган” (рекет, капсулиране на турското малцинство и отказ от икономическа независимост на тези региони) е на мода.

Тези тримата никога не биха управлявали според думите на Конрад Аденауер: “При никакви обстоятелства не искаме всемогъщество на държавата. Но и при никакви обстоятелства не искаме всемогъщество на колектива, независимо как бива наречен той; ние искаме свобода на личността.”

Свободната личност също при никакви обстоятелства не би дала гласа си за тях. И двамата американски PR специалисти вероятно биха предприели друг подход. Може би щяха да търсят път към умовете на граждани, които знаят какво искат, как може да се постигне и кой политически субект е в състояние да го осъществи.

Само тогава могат да се събудят съзидателните сили на хората, което ще е полезно и за редовите социалисти. Но те още не го знаят.
Рени НЕШКОВА


<<< >>>