Зависимостта на Станишев, Симеон и Доган трови политическия живот в страната
31/05/05, 17:54

Трескавата надпревара за сърцата на българските гласоподаватели вече започна. PR специалистите очевидно не предвиждат битка и за умовете. Защото те и не биха могли да преведат за простосмъртния електорат нещо, което в оригинал не означава нищо смислено и различно от останалите. Нещо такова, за което гражданинът би трябвало да напъне мозъчните си гънки, да осмисли личните си ползи от него и да прецени как съответната политическа партия ще се справи със задачата. И да поумува дали е възможно да се справи, ако се допусне, че при всички опити се е проваляла. Във политическата вавилонска кула партиите така са омешали езиците си, че в програмата на БСП лявото и дясното си съжителстват кротко и абсурдно като дрогирани пациенти в лудница. Да се преведе такова нещо е невъзможно, то може само да се опакова.

Ако преди четири години например същият този гласоподавател се бе позамислил как априлското послание на Симеон Втори ще стане реалност, би стигнал до печални умозаключения. Че един президент или премиер (тогава не беше ясно царят като какъв се готви да участва във властта) не може да победи корупцията и мафията (работа на съдебната власт), да направи България чисто и приветливо място за живеене (работа на общинската власт), да дигне държавните заплати, да намали рязко безработицата, да ощастливи социалнослабите и икономиката да дръпне напред (изключващи се икономически действия) бе съвсем очевидно. Затова на политическия пазар основните претенденти за властта (БСП, НДСВ, ДПС) ще продават отново шарени балони. В зависимост от тяхната големина, окраска, количество и качество ще се харчи въздухът, с който са напълнени.

Мнозина вероятно са гледали по канала “Дискавъри” кампанията на Елцин, измислена от двама известни американски PR специалисти за избори в бивши соцстрани. Тя се основава на една специфика на масовия посткомунистически избирател – овладяното изкуство да се оцелява в крайно враждебна среда. Изучавайки страховете на руснака, те съчиняват основните послания. Те са базирани върху страха и в същността си са лъжливи. Благодарение на хитрия трик Елцин спечели изборите, но и при най-голямо желание не бе в състояние да промени нещо съществено. Силно централизираната и преразпределителна власт само външно донякъде прилича на демокрация, но по същество е мутант на комунизма.
Зависимостта на Станишев, Симеон и Доган от задкулисните силни на деня, които поръчват музиката, защото я плащат, продължава да трови политическия живот в страната. Затова внучката на комунистическия вожд Евгения Живкова се перчи на лидера на БСП, а Симеон подписва раздаването на орден “Стара планина” на доказани комунистически ченгета и номинира за шефове на разузнаването и контраразузнаването от същия сорт. Затова Сакскобургготски сметна за уместно да участва в изложение на останалите след разпродажбата отличия на баща си и дядо си редом с ордените и медалите на диктатора Живков. А има ли нещо по-угнетяващо от цинизма на Доган в българската политика, чиито емисари дялкат клечки за измерване разстоянието до “правилното” квадратче в интегралната бюлетина, а социолози му отреждат космически рейтинг в “национални представителни проучвания”. След като е известно, че обичайните 4-5% от вота вътре в страната не биха му отредили такова почетно място в класациите.

“Никога не лъжи, не лъжи в политиката. Понеже все пак не можеш да помниш всичко, което си казал.” Това е реплика на Конрад Аденауер към колега от ХДС. Големият германски политик очевидно е бил убеден, че политическите ментета не могат да виреят дълго и никакъв PR няма да им помогне.

Но тук това е възможно. Както американците, работили за Елцин, са разбрали, че облъчените с лъжи от комунизма са свикнали и винаги могат да бъдат излъгани още веднъж. Затова Елцин печели два мандата. Затова Сакскобургготски, излъгал в прав текст сънародниците си и унижавайки ги в чужбина, говорейки за тях в трето лице, може да се надява на успех през юни, затова провалилата се с трясък в управлението и лъжлива по традиция БСП е първа политическа сила в страната. Затова стилът “Доган” (рекет, капсулиране на турското малцинство и отказ от икономическа независимост на тези региони) е на мода.

Тези тримата никога не биха управлявали според думите на Конрад Аденауер: “При никакви обстоятелства не искаме всемогъщество на държавата. Но и при никакви обстоятелства не искаме всемогъщество на колектива, независимо как бива наречен той; ние искаме свобода на личността.”

Свободната личност също при никакви обстоятелства не би дала гласа си за тях. И двамата американски PR специалисти вероятно биха предприели друг подход. Може би щяха да търсят път към умовете на граждани, които знаят какво искат, как може да се постигне и кой политически субект е в състояние да го осъществи.

Само тогава могат да се събудят съзидателните сили на хората, което ще е полезно и за редовите социалисти. Но те още не го знаят.
Рени НЕШКОВА


България е заплашена, ако БСП изпълни обещанията си
31/05/05, 17:53
В предизборна обстановка е нормално партиите да представят мерките и политиката, която смятат да приложат, ако спечелят изборите. На фона на всички партии, най-силно впечатление правят обещанията на БСП, които предвиждат много дълъг и трудно изброим списък от обещания за държавни разходи в различни области. Направихме опит да оценим поне някои от тези обещания, за които има относителна яснота колко биха стрували на бюджета. Оказа че става въпрос за над 14 млрд. лева за четири години. По-конкретно ето какво показват нашите сметки:

1/ Обещанието за увеличаване на заплатите в бюджетната сфера (с 20% през първата година на управление и достигане в края на мандата на средната заплата в бюджетния сектор от 600 лева) ще струва около 1.24 млрд. лева. В тази сметка не участват служителите на бюджетна издръжка, които се занимават със здравеопазване и образование, защото предполагаме, че увеличаването на техните заплати се включва в общото нарастване на разходите за тези сфери. Ако това не е така, тази сметка е много подценена, тоест действителните разходи са още по-високи.

2/ Увеличаването на разходите за здравеопазване до 6% от брутния вътрешен продукт (БВП) в края на мандата на практика означава 2.1 млрд. лева повече разходи в сравнение със ситуация на запазване на разходите за здравеопазване на сегашното ниво от 4.3% от БВП.

3/ Нарастването на разходите за образование до 5.8% от БВП ще доведе до увеличаване на разходите с около 2.44 млрд. лева.

4/ Обещанията за увеличаване на разходите за пенсии до 10% от БВП ще струват допълнителни 2.15 млрд. лева.

5/ Увеличаването на разходите на бюджета за научна, изследователска и развойна дейност ще струва около 1.66 млрд. лева.

6/ Намаляването на ставката по ДДС и въвеждането на диференцирано облагане за някои стоки означава около 2 млрд. лева по-малко приходи в бюджета.

7/ Въвеждането на семейно подоходно облагане ще намали приходите в бюджета с около 650 млн. лева.

8/ Въвеждането на нулева ставка за реинвестираната печалба (дори в доста условния и ограничен вариант, предложен от БСП) ще намали приходите в бюджета с около 1.46 млрд. лева.

Не трябва да се забравя, че освен тези обещания, за които можем да пресметнем очакваните разходи, има множество други, за които не е ясно колко ще струват на бюджета. Ето някои примери: държавно-обществен фонд за изявени студенти; национална инвестиционна програма за строителство на ключови инфраструктурни обекти; социално-икономически програми за регионите с висока безработица; национален и общински фондове за младежки дейности и клубове; целеви програми за младите и трайно безработните; поемане от държавата на част от жилищните кредити за млади семейства; за всички деца от 8 месеца до 6-годишна възраст, в чиито семейства доходите са под минималната работна заплата, държавата да поеме изцяло издръжката в детски ясли и градини и т.н. и т.н.

Затова е реалистично да приемем, че въпросните около 14 млрд. са минималния праг на разходите, които трябва да се направят, за да се приложат на практика обещаните от БСП мерки. Отнесена към БВП, тази сума представлява 7% за всяка година от мандата на евентуално правителство на БСП. Тези огромни средства, обаче, няма откъде да се вземат. От една страна, БСП не предвижда намаление на разходи в бюджета, а само увеличение, което означава, че не е възможно да се спестят 14 милиарда лева чрез ограничавана на бюджетните разходи. От друга страна, БСП твърди, че ще поддържа данъчното бреме на ниво от 40% от БВП, докато за изпълнението на обещанията са нужни около 47% от БВП.

Очевидно е, че в предложенията на БСП има сериозен популизъм. Обещанията за огромни разходи звучат добре в ушите на гражданите, но въвеждането им в практика може да доведе до криза, подобна на тази от 1996 г. Ние очакваме следните негативни ефекти, ако БСП спечели изборите и приложи програмата си:

1/ Огромен бюджетен дефицит от 5-7% и съответно значително увеличаване на държавния дълг. Това би наподобило ситуацията от голямата криза през 1996 година и сериозно ще застраши стабилността на валутния борд.

2/ Увеличаване на данъците, което ще доведе до по-висока сенчеста икономика и корупция.

3/ Увеличаване на инфлацията и непредвидимост на средата за бизнес. Покупателната способност на лева ще намалява.

4/ Намаляване на реалния икономически растеж, като са възможни и отрицателни стойности.

5/ Нарастване на безработицата. Обещанието за нови 240 хил. нови работни места не само, че няма да се изпълни, но е твърде вероятно да се получи и нарастване на безработицата.

6/ Намаляване както на вътрешните, така и на външните инвестиции.

7/ Намаляване на вноса и на износа в резултат на намалената бизнес активност.

Mediapool.bg


<<< >>>