ДЕКЛАРАЦИЯ
31/05/05, 17:47
на Демократи за силна България



Във връзка с изборите правителството Сакскобургготски взе решение да увеличи допълнително разходите на МВнР с 2 млн. лева за агитация в чужбина и предвиди 4 млн. лева за незаконна лотария. Тази част на решението поставя под съмнение честността на изборите, защото с пари на българския данъкоплатец ще се прави пропаганда в полза на НДСВ. То е в грубо нарушение на закона – разходите трябва да обслужват единствено изборния процес, а не каквато и да е правителствена агитация.

Настояваме министър-председателят Сакскобургготски да спре решението, разходите да се преразгледат и да се сведат единствено до изборния процес и нуждите на избирателните комисии.

Ако правителството не прекрати безочливото използване на средствата на данъкоплатеца в полза на собствената си предизборна пропаганда, Демократи за силна България ще поискат Върховният административен съд да отмени незаконното решение.



И срещу популизма има лекарство
20/05/05, 10:06
Народното събрание ратифицира Договора за членството на България в Европейския съюз с впечатляващо аритметическо мнозинство. От общо 234 участвали в гласуването, само двама депутати се въздържаха, а един бе против. Събитието носи всички белези на тържественост и неслучайно, след като електронното табло отчете резултата, председателят на Народното събрание Борислав Великов предложи на депутатите и министрите да си направят обща снимка за спомен.

Една страница, започнала да се пише още през декември 1995 година, когато България подаде молбата си в Европейския съюз, вече почти отива към привършване. Ако си послужим с образа на изреченията, сигурно ни остават още два-три реда до края. Има ли обаче потенциал за тревожни изненади в това, което се случи днес? Очевидно е, че всички основни политически сили подкрепят българското членство в Евросъюза. За страната ни ЕС е шанс за добро бъдеще, а за партиите - възможност за правене на политика.

И тъкмо тук - в дебрите на политиката - като че ли са скрити проблемите, които могат да възникнат. Въпреки успешната ратификация на Договора, популизмът все още не се е изпарил от темата за евроинтеграцията. Макар че БСП подкрепи ратификацията, от дневния ред на социалистическото говорене все още официално не са свалени въпросителните около евентуално настояване за повторно отваряне на глава "Енергетика". Никак не е сигурно дали евентуално бъдещо социалистическо управление няма да изправи България и пред нови препятствия преди датата 1 януари 2007 година. Поне доста икономически анализатори и политолози, включително и от Запад, изразяват опасения в подобна насока.

Ратифицирането на Договора едва ли означава и че темата за Европейския съюз ще бъде свалена от дневния ред на предизборния дебат. Напротив - Коалиция за България отсега атакува управляващите с подозрения, че преговорите за членството са водени непрозрачно и някои от договорените клаузи могат да се окажат неприятна изненада. Отчаяните реплики на Меглена Кунева и на още неколцина евроексперти, че няма нищо непрозрачно, а просто трябва внимателно да се чете написаното, остават без внимание.

Популизмът вирее най-добре там, където е избуяло невежеството. Може би тъкмо заради това през десетте години, откакто България се движи по пистата към Европейския съюз, нито една политическа партия не заговори за тази влиятелна европейска структура прагматично. ЕС беше емоция, но беше и заветна цел. ЕС беше алтернатива на миналото, но и огледало на някакво древно европейско минало. ЕС беше политическа алтернатива на комунизма и символ на благополучието. Малцина бяха хората, при това най-вече експерти, които се опитваха да представят Европейския съюз като разгърната система от правила и институции, чието взаимодействие се определя от конкретни интереси.

И до днес почти никой в България не е наясно, че в Европейския съюз няма предопределени победители. Сблъсъкът на интереси е автентичен, а решенията се търсят с тежки компромиси. Рисковете за България темата за Европейския съюз да се превърне в разменна монета за нечий изборен успех все още са значителни. Това е така, защото и степента на непознаване на Евросъюза остава висока. За пример може да бъде посочено стъписването, което настана след новината, че е възможно българските наблюдатели в Европейския парламент да отпътуват за Страсбург няколко месеца по-късно от предварително договорения срок. Интерпретацията на тази новина достигна дотам, че всички вкупом заподозряха ЕС и неговия парламент в заговор срещу България. Истината се оказа прекалено процедурна и прозаична, поради което никой не си направи труда ясно да съобщи - няма никакъв реален проблем с българското членство в Евросъюза.

Особено фрапантен случай с разиграване на популизъм около Европейския съюз имаше през декември 1999 година. Тогава България получи покана да започне преговори за пълноправното си членство в ЕС. В страната бяха на власт ОДС. Тогавашната опозиция - отново Коалиция за България - опита да обясни поканата за начало на преговори не с реални постижения на България, а с политическата позиция на правителството на ОДС по време на Косовската криза. Само за седмица социалистите изсипаха толкова критики върху състоянието на страната, че ако дори 10 % от тях бяха верни, България не само не би трябвало да получи покана за ЕС, но и по стандарта си на живот да се подреди до Руанда и Бурунди. Социалистите направиха това, за да не би ОДС да получи прекалено много дивиденти от началото на преговорите с Брюксел.

Историята като че ли се повтаря и днес. Тя би била доста опасен наклон, по който страната може да се изтърколи надолу, ако Европейският съюз се превърне наистина в територия за популизъм. Колкото и да е трудна обаче, наистина има рецепта срещу подобна опасност. И тази рецепта се нарича личен интерес и натрупване на лично познание за Европейския съюз. Колкото повече българските граждани се информират и самообразоват, толкова по-трудно ще бъде някой да ги манипулира. Така много по-лесно ще успеем и да разберем, че трудностите, с които предизборно ни плашат заради Европейския съюз, са всъщност част от неизбежното съчетаване на българския дългосрочен интерес с интересите на всички останали страни-членки на Евросъюза.
Георги КОРИТАРОВ


<<< >>>