От лагера на противника
19/05/05, 13:06
Вицепрезидентът Марин помилва Цветелин Кънчев

С указ на вицепрезидента Ангел Марин е помилван изпитателният срок и остатъкът от присъдата на председателя на “Евророма” Цветелин Кънчев.

Ръководството на движението е удовлетворено от този акт, но смята, че окончателното изчистване на доброто име на Цветелин Кънчев, както и на “Евророма”, ще бъде постигнато от европейския съд по правата на човека в Страсбург.

Припомняме, през 2000 година Кънчев бе осъден на 6 години затвор за рекет и побой на бизнесмен от град Златица.

Три години по-късо обаче той бе предсрочно освободен от Софийския затвор.
От затворническата администрация тогава поясниха, че Кънчев е пуснат предсрочно, защото е имал е примерно поведение и е работил като общ работник на стадион “Герена” в столицата.
News.bg


Сенки от миналото: Как беше ограбено населението на България
19/05/05, 13:05


То започна около 12 – 13 септември 1944 г. Влизат в набелязани къщи бивши шумкари и настоящи отечественофронтовци и с твърдението “ти си враг” взимат парите ти и всичко, което намерят за по-ценно. Скоро обаче се разбра, че трябва да се създаде “законност”. На 13 март 1945 г. се публикува решение за “ЗАЕМ НА СВОБОДАТА”. Заем, ама по македонската система: “или ке ми дадеш, или ке те...” И народът записваше, колкото му определят. Повечето заемодатели още чакат да си получат парите.

Само две години след заема излезе окръжно № 84 на БНБ за обмяна на парите, която се проведе от 10 до 16 март 1947 г. Според наредбата срещу предоставени банкноти и съкровищни бонове всеки гражданин може да получи до 2000 лв. в нови банкноти /т. 5 от наредбата/, а военните лица – до 1000лв. Например: сменяш 1355 лв. стари, получаваш – 1355 лв. нови. Сменяш 15 555 лв. стари, получаваш 2000 нови. Значи, независимо колко над 2000 лв. представиш получаваш само 2000 лв. нови.

Още по-мащабно бе ограбването със следващата обмяна, проведена от 12 до 15 май 1952 г. При обменяне пари на ръка, първите 25 000 лв. или част от тях за 100 лв. стари се дават 4 лв. нови. Следващите до 50 000 – за 100 стари – 3 нови, до 75 000 за 100 лв. – 2 лв. нови, до 100 000 – 1 лв. нови, а над тази сума – 50 стотинки нови. И след двете обмени, който не спази крайният срок, имаше право да си запази банкнотите за спомен или да си пали печката с тях.

Малко преди тази обмяна се откриха магазини на свободни цени. Без купони. С обмяната се премахваше купонната система. Тези свободни цени се преведоха, разбира се, за 100 лв. стара стойност – нова 4 лв. Как това се отрази на семейните бюджети, се вижда от следния пример: С купон литър олио струваше 112 лв., а на свободните цени – 350 лв. След обмяната това количество вече не струва малко над 4 лв., а цели 14лв. Всички магазини бяха заредени със стока, но малко след това започна дефицитът.

Скоро след това излезе нов заем, озаглавен “ЗА РАЗВИТИЕ НА НАРОДНОТО СТОПАНСТВО”. “Доброзорно” от всички се искаше по една заплата. Имаше и изключения за многодетни семейства, правилото беше по половин заплата.

През 1962 г. отново обмяна, но вече с по-демократични условия! Даже намалиха някои цени за населението. Поевтиняха пианата и кошничарските изделия. Разбира се, междувременно многократно цените на хранителните продукти бяха “коригирани” в посока нагоре.

Пиша всичко това в помощ на пропагандатора, тогава им викаха агитпропчици. И сега ги има. Гледат, където се е събрал повече народ, да подхвърлят фразата: “По – рано всичко си купувахме и на почивки ходихме...” Да, купуваше се всичко и от дефицита, но не от всички! Само разпределителите на народния доход и тези близко до тях. Останалите набираха точки за жилище, внасяха депозити за нафтови печки, телевизори, за коли... И чакаха, кой повече кой по-малко в зависимост от връзките му. Не всеки имаше възможност да стане милионер за една нощ. Само тези, които по-рано бъркаха в меда, сега имаха тази възможност. Често могат да се чуят протести: “Да им се вземе заграбеното на крадците.” Пълна глупост. Много труд със съмнителен резултат. Защото в бизнеса, в недирижираната пазарна икономика или просперираш, ако си кадърен, или фалираш. В първия случай създаваш блага за себе си и за обществото. Във втория друг поема щафетата, но и за него важат същите правила.
И. Леков


б.р. Вярваме, че за да се освободим от сенките на миналото, то трябва да говорим за него. Според нас тоталитарното минало като личен опит остава непреработено в отделни враждуващи разкази – този на жертвите, на носталгията, на насилниците...Естествено, че повторното преживяване на социализма е невъзможно. Вярваме, че споделянето на минал опит, облечен в истории, споделени и чути от други може да ни помогне да възтановим прекъснатата връзка минало – настояще – бъдеще. Мислим, че имаме нужда от това и то днес.

Очакваме вашите разкази от “близкото минало” на адрес: 9300 гр. Добрич, ул. “Христо Смирненски” №13, в-к “Сигурният път” или на e-mail: sigurniat_put@abv.bg


<<< >>>