На море или във влакче на ужасите
19/05/05, 12:45
Курортният сезон е пред своето начало. Но както всеки път през последните години, май пак ще започне с фалстарт. С какво посреща германския пенсионер или семейната двойка от Англия нашето Черноморие? Първо, с рева на багерите и фадромите, с прахоляците зад препълнените самосвали и с писъка на всевъзможните режещи и стържещи машини. Ако пък завали и дъжд, ветераните от войната веднага ще си припомнят калта от окопната си младост.
Това може би не е навсякъде.
Но навсякъде дошлият да отдъхне от шума и напрежението на големия град европеец ще бъде подложен на древното източно мъчение чрез безсъние. То ще бъде осъществено чрез безбройните кръчми, от които ще издевателства ден и нощ надутият до мощност на излитащ "Боинг" глас на Азис: "Нека ме боли..."
Ако рече да се скрие някъде малко по-далеч от звуковата агресия, нещастният курортист е заплашен от бактериологическа атака. Защото никой не го е еня за кърлежите и всякакви характерни за сезона гадини. Но дори и по алеите на комплексите чужденецът не може да крачи спокойно. Ако непълнолетна проститутка не му направи неприлично предложение пред жена му, мургави апаши ще го освободят от всички вещи в чанти и джобове.
С една дума, вместо да ходи на море, по-добре човек може да отиде в "Дисниленд" и да се качи на влакчето на ужасите. Ефектът от почивката ще бъде същият.

Константин СЪБЧЕВ




В Балчик посрещат туристите в боклуци
19/05/05, 12:32
Да си почистиш къщата като си заметеш боклука под кревата, не е никакво почистване. Не е почистване и да го натрупаш в задния си двор или да го складираш пред портата си. Умението да се използват контейнерите е на нивото на дресирани маймуни, които нещо ще хвърлят в контейнера, но повече ще изсипват край него.

С този манталитет на почистване се гласим да забогатяваме от туризъм и да влизаме в Европейския съюз


Едва ли има друга държава в света, по чийто улици да се разхождат толкова много хора с метли и която да е по-мръсна от България. Балчик не прави изключение. Когато и да излезем навън, все някоя бригада мете главната улица от “Балик” до “Рибарски площад”. Край тротоарите са подредени малки купчинки прахоляк, които чакат някой да ги прибере, а извън очертанията на тази улица боклуците си царуват.

Питаме се, ако уважаемите съветници и общинари, които скоро си гласуваха солидни суми за облекло, ча да бъдат по-елегантни на банкетите, като сега им викат коктейли се разходят пеша из района, могат да добият представа, какво управляват. Управляват бунище, с претенции за курортен град.

Улицата “Ехото”, вместо една приятна алея за разходка, е изоставена и занемарена. На пазарчето до “Двореца” дерето е пълно с боклук, а срещу него, в края на паркинга, всевъзможна мръсотия си стои на показ и се вижда от преминамащите туристически автобуси и коли. Склоновете на дерето, което започва като вилна зона и свършва при бившия пазар, са покрити със сипеи от боклуци. В посока “Тузлата” положението е същото. Дори вълните, които се бият в бетоновите блокове край “Дамбата”, не могат да отмият боклуците, хвърлени между тях.

Един куп хора си получават заплатите, за да отговарят за реда и чистотата, като си стоят по канцелариите. Пишат си някакви решения. Издават си някакви заповеди. Държат се здраво един за друг, дори, когато особено не се обичат.

Вероятно оттук насетне ще бъдем известни като държавата, която два пъти годишно се почиства – за Великден и Коледа. Само, че докато замитаме боклука зад вратата на европейските си претенции, едва ли някой ще ни уважава и ще ни приеме като част от европейското семейство.
Юлита ХРИСТОВА


<<< >>>