Разделяй и владей, или Бай Ганьо и опозиция
26/04/05, 23:58
Настъпиха демократични времена. БКП стана БСП. Нароиха се партии: СДС, БСП ,БЗНС и т.н. На хоризонта изплуваха бивши комсомолски секретари и партийни деятели и започнаха да ни разясняват, що е то плурализъм на мненията, свобода на вероизповеданията, разделение на властите... Крехката ни демокрация роди и поредните промени в Закона за политическите партии. Приетите текстове са в сила от 01.04.2005 г. и въпреки датата, не звучат шеговито. Член 32, ал.2 от Закона гласи буквално следното: “Предоставените помещения на политическите партии не могат да се преотдават под наем, да се преотстъпват за ползване, както и да се ползват съвместно по договор с трети лица”. Въпреки императивният характер на цитирания текст, обаче Община Добрич в лицето на кмета Детелина Николова проявява изумително безразличие към действията на партийните централи в Добрич и показва с всичките си действия, че законите не важат за нея.

На 03.04.2005 г ръководството на ДСБ – Добрич внесе в деловодството на Община Добрич въпрос относно вида и размера на общинските имоти предоставени на политическите партии за упражняване на тяхната дейност. Въпреки че имахме известна представа за обема на злоупотребите които се извършват, резултатите се оказаха смайващи дори и за комисията, на която ръководството на партията възложи да извърши проверка. БСП, която в лицето на лидера си Ясен Пенчев, проявява такава загриженост за състоянието на общинската собственост, е наела по реда на този закон помещения с обща площ от 605 кв.м.



Посочената площ не включва помещението по ул.”Независимост”, в което се намира централата на комунистите, които кой знае защо наричат себе си социалисти. Гражданите на Добрич са затвърдили у себе си грешната представа, че кафенето на ул.”Славянска” № 24 е място, в което може да се прекара една приятна вечер в игра на табла, белот или домино.Това обаче не е вярното заключение. Посоченото заведение е клуб на БСП и партията,която заявява,че ще спечели изборите и има претенциите да управлява страната ни, заплаща месечен наем за този имот с площ от 170 кв.м цифром и словом 153.00 лв. При положение,че закритата търговска площ в центъра на Добрич, струва месечно около 20 лв.за кв.м., можем бързо да пресметнем каква е разликата която Ясен Пенчев прибира в касата на партията, а и не само там, докато ни убеждава, че БСП е политическата сила, която ще отведе страната ни в Европейския съюз.Тази статия би могла да завърши тук и желанието на автора й е точно такова, но за съжаление проверката на ДСБ-Добрич извади наяве, доста подобни нелицеприятни примери.

НДСВ и СДС следват с бодри крачки “светлия” пример на БСП, ползвайки съответно 397 и 340,5 кв.м.общинска собственост.


"Офис" на НДСВ-Добрич

Посочените цифри не включват централите на тези две партии известни на гражданите на Добрич. Тези централи се намират съответно пред “Дом паметник “Йордан Йовков” – на НДСВ и на ул.”България” № 3 – СДС. Впрочем проверката на ДСБ установи,че дори и в централата на СДС се помещават фирми и тази партия ползва за дейността си две стаи с обща площ около 30 кв. м. Как биха могли да обяснят на своите членове местните лидери на СДС, че преотдават около 500 кв.м.общинска собственост в централната част на гр.Добрич и че при тези свои действия не са накърнили интересите на своите партии, и най-вече не са се обогатили от това преотдаване. Кои редови член на СДС би могъл да запази вярата си в “синята идея” като разбере, че зелената дървена барака по ул.”От.Паисий” срещу автобусната спирка до “Пътно управление” не е шивашки дюкян, а клуб на партията, за която той е гласувал с вярата, че лидерите и могат да променят този град. Статистическата справка може да бъде продължена, но от казаното дотук, читателите на вестник “Сигурният път” могат да направят своите изводи относно лозунгите за морал и действията на нашите партийни лидери. Справката, издадена от Община Добрич, се намира в централата на ДСБ-Добрич и всички заинтересовани граждани могат да се запознаят с нея. С преотдаването на тези помещения без договори и с прибиране на пари от фирми без документи се е оформила една дългогодишна противозаконна практика, чрез която се ограбва нашата община. И ако сумата от 10 000 лева месечно /приблизително/ може да се стори малка на някой от четящите тези редове, ще кажа само, че с тези пари могат да бъдат осигурени няколко полицейски патрула на територията на нашия град и Добрич би се превърнал в града с най малка престъпност в България. С тези пари може да бъдат осветени всички улици в нашия град и т.н. и т.н. Хората, които претендират да получат нашите гласове обаче смятат, че тези пари им се полагат, за да ги харчат безконтролно и безотчетно. Детелина Николова - кмет на Община Добрич явно смята, че това е нормално и закона трябва да бъде нарушаван, /може би защото е представител на управляващото мнозинство/.

Ние от партия ”Демократи за силна България” смятаме, че в България трябва да има върховенство на закона и че всички партии са равни пред него. Поради тази причина ние ще сезираме прокуратурата за бездействията на Детелина Николова, която е длъжна съгласно, чл.32,ал.3 от “Закона за политическите партии” да прекрати договорите за наем на тези партии, които преотдават помещенията си на фирми.

P.S. По сигнал на знаковото име за СДС-Добрич, Даниела Пеловска, която беше засегната от факта, че не сме проверили офисите на синдикатите, уведомяваме читателите на “Сигурният път”, че КНСБ-Добрич също има свой клуб. Той се казва бар “МОЦАРЕЛА”, и се намира в сградата на Областна администрация. Очакваме действията и на Областния управител - Иван Иванов. ”Дай боже сляпо да прогледа”.
Венцислав ТОДОРОВ


Клиентелизъм – някога и сега
26/04/05, 23:28
Науката смята, че социалното явление КРИЕНТЕЛИЗЪМ е характерно за разцвета и упадъка на древната Римска империя. Но има податки, че още в зората на човечеството /пещерният период/ се зараждат кълновете на този негативен политически феномен. Утрепвайки някой дивеч, най-силният и ловък член на племето, подхвърлял кокал или сгризка на по-недъгавите и вечно гладни свои пещерни събратя от двата пола. В замяна те му служели и го гевезели, пощейки го, гъделичкали му табаните, подменяли му спалната настилка със свежи треви и клонки, задоволявали му сексуалният нагон и други такива.

В римско време клиентите се хранели на софрата на своя благодетел; той ги финансирал, осигурявал им закрила срещу престъпника и закона; а клиентите го поддържали при политическите дискусии на форума, при изборите за народни трибуни, конници, патриции, диктатори и цезари; бурно го акламирали в театрите и в цирковете, когато организирал гладиаторски битки. С две думи – били алчни храненици и верни слуги.

При диктатурата от съветски образец клиентилизъм придоби нов социалистически образ. В духа на безсмъртните идеи на марксизмът-ленинизмът /по т. Живков/. По традиция, начело на червената върхушка се издигаше най-бруталният, най-посредственият и най-сивият. Той се заобикаляше с подобни нищожества, които също изграждаха такива посредствени структури на властта чак до секретаря на ППО /първична пъртийна организация/ и селския кмет – член на БКП или на верния съюзник – БЗНС – казионен. Тук господарите също ловуваха /някой дори в Африка/, но не подхвърлеха част от дивеча на клиентите си от по-долен етаж на властта, а ги облагодетелстваха с високоплатени длъжности, вили, командировки в чужбина /предпочитан “гнилият Запад”/, вносни луксозни стоки от умиращият капитализъм на символични цени, стипендии за отрочетата им да учат в Оксфорд, Кембридж и други елитарни заведения, пак във вражеския Запад, и други социални придобивки. Соцклиентите се отплащаха като боготворяха червените господари, ласкаеха ги безсрамно, цитираха ги под път и над път, гласуваха за тях по конкреси и конференции. Докато най-върховният господар от Кремъл не сваляше безцеремонно от своя първи васал и клиент във въпросната сателитна държава от състава на братското социалистическо семейство. Характерно за съветската диктатура е, че при нея обектите на клиентиелизма, съгласно марксическата диалектика, се изявяваха и като господари, и като клиенти.

В епохата на посттоталитаризма, и особено в наши дни, клиентелизмът намери благодатна политическа почва и бурно се разви. Освен индивидуални, той придоби и колективни измерения, като клиенти вече стават цели организации и структури.

Това стана възможно в условията на демокрацията и плурализма, позволи в малка България да бъдат регистрирани над 300 политически партии. Това е добре, но лошото е, че в големите формации се развъждат много кандидати за лидери и ръководители, а местата се ограничени от устава. Започват безмилостни битки: едни падат, други се качват, но местата пак са дефицит. Тогава се прибягва до т. нар. “роене”. Един или неколцина с неудовлетворени лидерски амбиции се отделят и регистрират самостоятелни формации под различни названия и абревиантури – по възможност най-демократични! Така се роиха от кошера на БСП – Трудовият блок на Кръстю Петков, Евролевицата, прекръстена след провала на парламентарните избори през 2001 г. в Българска социалдемокрация на Александър Томов, групировката около Николай Камов в рамките на БСП и други.

Тава са структури – клиенти на своите майки, големите партии. От тях те цицат, на тях служат вярно, а когато проявяват лукса да имат собствено мнение, им дърпат ушите или пък просто ги отчисляват от разкладка.../справка: съдбата на Жорж Ганчев/. Главната цел на лидерите на тези политически дребосъци е да попаднат в предизборните листи на майките – партии и се докопат до тлъсти депутатски места, а от там и до други апетитни благини. Партиите – майки пък преследват чрез клиентите си привличане на разочаровани от тях гласове, съставяне на коалиции и повече послушни депутати в Народното събрание.

В царската партия НДСВ, изградена съгласно Теорията на хаоса, също падна голямо роене. Да вземем за пример само един царски клиент, задоволил /най-после!/ лидерските страсти на Емил Кошлуков и компания. Надявайки се да привлече повече наивници той бе кръстен “Новото време”. Това “ново време” обаче още от първите си стъпки лъхна на мухъл. За по-малко от 24 часа нововремци се превърнаха от яростна опозиция на управляващите до нейни верни коалиционни партньори и спасиха правителството на НДСВ – ДПС, заклеймявано от тях като “вредно и опасно за България”. На такъв “гьозбайчилък” /въртене на задник/ би снел с възхищение калпак сам ти Бай Ганьо. И това било в интерес само на България, а не например на скорострелно произведения министър на енергетиката Севлиевски!

В алчността си за власт обаче емилкошлуковци прекалиха и оказаха твърде груб натиск върху Господаря. Царската партия отказва да ги включи в предизборните си листи. Щяло НДСВ да решава с кого да прави либерален алианс след изборите през юни, кото се видят резултатите. А всички проучвания на общественото мнение досега в България показват, че “Новото време” ще премине законната бариера за прекрачване в Парламента, когато...”цъфнат налъмите”. Може и височайшият чорбаджия да се смили и осигури няколко апетитни депутатски копана на нововремските лидери. И дали г-н Сакскобургготски този път ще повярва на Емил Кошлуков?
Йовчо КАРАМФИЛОВ

<<< >>>