Клиентелизъм – някога и сега
26/04/05, 23:28
Науката смята, че социалното явление КРИЕНТЕЛИЗЪМ е характерно за разцвета и упадъка на древната Римска империя. Но има податки, че още в зората на човечеството /пещерният период/ се зараждат кълновете на този негативен политически феномен. Утрепвайки някой дивеч, най-силният и ловък член на племето, подхвърлял кокал или сгризка на по-недъгавите и вечно гладни свои пещерни събратя от двата пола. В замяна те му служели и го гевезели, пощейки го, гъделичкали му табаните, подменяли му спалната настилка със свежи треви и клонки, задоволявали му сексуалният нагон и други такива.

В римско време клиентите се хранели на софрата на своя благодетел; той ги финансирал, осигурявал им закрила срещу престъпника и закона; а клиентите го поддържали при политическите дискусии на форума, при изборите за народни трибуни, конници, патриции, диктатори и цезари; бурно го акламирали в театрите и в цирковете, когато организирал гладиаторски битки. С две думи – били алчни храненици и верни слуги.

При диктатурата от съветски образец клиентилизъм придоби нов социалистически образ. В духа на безсмъртните идеи на марксизмът-ленинизмът /по т. Живков/. По традиция, начело на червената върхушка се издигаше най-бруталният, най-посредственият и най-сивият. Той се заобикаляше с подобни нищожества, които също изграждаха такива посредствени структури на властта чак до секретаря на ППО /първична пъртийна организация/ и селския кмет – член на БКП или на верния съюзник – БЗНС – казионен. Тук господарите също ловуваха /някой дори в Африка/, но не подхвърлеха част от дивеча на клиентите си от по-долен етаж на властта, а ги облагодетелстваха с високоплатени длъжности, вили, командировки в чужбина /предпочитан “гнилият Запад”/, вносни луксозни стоки от умиращият капитализъм на символични цени, стипендии за отрочетата им да учат в Оксфорд, Кембридж и други елитарни заведения, пак във вражеския Запад, и други социални придобивки. Соцклиентите се отплащаха като боготворяха червените господари, ласкаеха ги безсрамно, цитираха ги под път и над път, гласуваха за тях по конкреси и конференции. Докато най-върховният господар от Кремъл не сваляше безцеремонно от своя първи васал и клиент във въпросната сателитна държава от състава на братското социалистическо семейство. Характерно за съветската диктатура е, че при нея обектите на клиентиелизма, съгласно марксическата диалектика, се изявяваха и като господари, и като клиенти.

В епохата на посттоталитаризма, и особено в наши дни, клиентелизмът намери благодатна политическа почва и бурно се разви. Освен индивидуални, той придоби и колективни измерения, като клиенти вече стават цели организации и структури.

Това стана възможно в условията на демокрацията и плурализма, позволи в малка България да бъдат регистрирани над 300 политически партии. Това е добре, но лошото е, че в големите формации се развъждат много кандидати за лидери и ръководители, а местата се ограничени от устава. Започват безмилостни битки: едни падат, други се качват, но местата пак са дефицит. Тогава се прибягва до т. нар. “роене”. Един или неколцина с неудовлетворени лидерски амбиции се отделят и регистрират самостоятелни формации под различни названия и абревиантури – по възможност най-демократични! Така се роиха от кошера на БСП – Трудовият блок на Кръстю Петков, Евролевицата, прекръстена след провала на парламентарните избори през 2001 г. в Българска социалдемокрация на Александър Томов, групировката около Николай Камов в рамките на БСП и други.

Тава са структури – клиенти на своите майки, големите партии. От тях те цицат, на тях служат вярно, а когато проявяват лукса да имат собствено мнение, им дърпат ушите или пък просто ги отчисляват от разкладка.../справка: съдбата на Жорж Ганчев/. Главната цел на лидерите на тези политически дребосъци е да попаднат в предизборните листи на майките – партии и се докопат до тлъсти депутатски места, а от там и до други апетитни благини. Партиите – майки пък преследват чрез клиентите си привличане на разочаровани от тях гласове, съставяне на коалиции и повече послушни депутати в Народното събрание.

В царската партия НДСВ, изградена съгласно Теорията на хаоса, също падна голямо роене. Да вземем за пример само един царски клиент, задоволил /най-после!/ лидерските страсти на Емил Кошлуков и компания. Надявайки се да привлече повече наивници той бе кръстен “Новото време”. Това “ново време” обаче още от първите си стъпки лъхна на мухъл. За по-малко от 24 часа нововремци се превърнаха от яростна опозиция на управляващите до нейни верни коалиционни партньори и спасиха правителството на НДСВ – ДПС, заклеймявано от тях като “вредно и опасно за България”. На такъв “гьозбайчилък” /въртене на задник/ би снел с възхищение калпак сам ти Бай Ганьо. И това било в интерес само на България, а не например на скорострелно произведения министър на енергетиката Севлиевски!

В алчността си за власт обаче емилкошлуковци прекалиха и оказаха твърде груб натиск върху Господаря. Царската партия отказва да ги включи в предизборните си листи. Щяло НДСВ да решава с кого да прави либерален алианс след изборите през юни, кото се видят резултатите. А всички проучвания на общественото мнение досега в България показват, че “Новото време” ще премине законната бариера за прекрачване в Парламента, когато...”цъфнат налъмите”. Може и височайшият чорбаджия да се смили и осигури няколко апетитни депутатски копана на нововремските лидери. И дали г-н Сакскобургготски този път ще повярва на Емил Кошлуков?
Йовчо КАРАМФИЛОВ

Пилотен проект за създаване на Добруджанска Стокова Борса
26/04/05, 23:13
Защо е необходима стокова борса ? Борсата е институция, която гарантира свободния пазар и се ръководи единствено от пазарните принципи за търсенето и предлагането. Няма истинска пазарна икономика без борсова търговия. Борсовите котировки дават ориентация на производителите за това какво се търси на пазара - вид суровина, количество и качество и по този начин те вземат навременни решения за това какво да произвеждат и като го произведат на каква цена ще могат да го реализират. А купувачите получават възможност да се явят на този пазар и с възможно най-ниски разходи да открият съответната стока или суровина, да купят необходимото количество със съответно качество. При борсовата търговия не може да има монополисти и съответно злоупотребяване с цената.

Всички тези предимства липсват в България, а оборотите на стоковите борси са незначителни спрямо извън борсовата търговия, като пример ще дам, че при обявен износ на селскостопанска продукция за 2004 г. от 1 млрд. долара през най-голямата стокова борса в България са преминали по неофициални данни малко над 100 млн. лева оборот, като 1 млрд. е само износът и не включва вътрешният пазар. Сами разбирате какво е нивото на борсовата търговия в България.

Основната причина за това слабо развитие на борсовата търговия е непознаването на борсовите правила и принципите за търгуване - незнанието създава неувереност и страх от провал за това и потенциалните участници избягват тази форма на търговия. Има разбира се и други причини като родилата се сива икономика , при която за да се избегне ДДС производителите продават "без документи ", след това мелниците не обявяват съответните количества и продават брашно по същият начин, а хлебозаводите и фурните продават хляб върху които има начислено ДДС. Печалбите не се обявяват защото няма документи и съответно не се облагат с данък. Така се създава нелоялна конкуренция между коректните производители и тези от сивата икономика, при която печелят вторите.

Производителите не могат да се ориентират какво да произвеждат и какво се търси на пазара, и съответно се превръщат в жертва на спекулантите. Така не могат да планират приходите си и задържат продукцията си докато се вдигне цената.

Купувачите не могат да си осигурят суровината равномерно и са принудени да влагат огромни средства в закупуването на суровина, която ще им е необходима след месеци. Липсата на информация също пречи на планирането и разчета на приходите и разходите, а това превръща земеделието в свръх рисков отрасъл не само от гледна точка на природните, но и на пазарните фактори.

Политиката на последните две правителства да субсидират и кредитират земеделските производители е правилна, но липсва обратната връзка за това какво реално се произвежда - количество и качество на продукцията .Често се случва правителството да няма точна информация какво количество има в държавата. Насочване на ресурси към онези производители, които произвеждат повече и с по високо качество и по този начин в отрасъла да се направи селекция и естествен подбор на добрите производители.

Решение на проблема : Търговията да се осъществява единствено през борсата и да се подпомагат само тези производители, които търгуват през нея, като не се субсидират тези които произвеждат за сивата икономика.

Как да се осъществява борсовата търговия? Идеята да се лицензират публични складове, в които да се внася, съхранява и съответно търгува, чрез издаване на складови записи , в които се посочва количеството и качеството на продукцията е много добра . Но първо няма достатачно складове с необходимия капацитет и условия за съхранение на селскостопанска продукция и второ производителите също трябва да имат възможност да лизензират свои складове за да не стават жертва при внасянето на продукция (кантарни разлики , занижаване на резултатите от лабораторните анализи и т.н.), а тези които внасят продукцията си в публични складове да бъдат защитени като съотвеният публичен склад внесе банкова гаранция на стойност равна на стойността на внесеното зърно. Независими лаборатории, които да бъдат арбитри в случай на спор. Клирингова къща, през която да се извършват разплащанията, стандартизиране на количеството и качеството, точна франкировка, определяне на обема на един контракт, стъпка на наддаване, срокове на доставка, процедури при сключването на сделка, обучение на брокерите и т.н.

Въвеждането на правила еднакви с тези на борсите в Европа ще доведе до по-лесно интегриране на българскиките с европейските и световните пазари.

Петър ПЕТРОВ
агроном



<<< >>>