Фирми на ДПС източвали държавния резерв
26/04/05, 23:12
Йовчо Йовчев бил ''изкупителна жертва''
Фирми, близки до Движението за права и свободи (ДПС), източиха държавния резерв. Това заяви бившият земеделски минстър и депутат Венцислав Върбанов. Той припомни, че пряко отношение към държавния резерв имаха министърът на земеделието и горите Мехмед Дикме и Филиз Хюсменова. Още по време на работата на анкетната комисия, която разследваше злоупотребите със зърно в държавния резерв, стигнахме до разкрития за нарушаване на закона, за "политически чадър" над хората от администрацията, които са участвали в тази далавера, както и за "политически чадър" над фирмите, източвали зърното, заяви Върбанов.

Депутатът отбеляза, че още тогава е мало съмнения, че по същия начин и подход може да се източват и други стоки от резерва. Сега разполагаме и с конкретни документи, че по такава схема са източени и горивата, уточни той. Върбанов смята, че ако бъде направена по-щателна проверка, може да се открие, че така стои въпросът и с металите, лекарствата и с други стоки. "Защо толкова дълго трябваше тези разследвания да бъдат забавени, защо трябваше да се прави "политически чадър" в пленарна зала по време на дебатите", попита бившият земеделски министър. Той допълни, че от групата искат виновниците да поемат политическа отговорност.

Моньо Христов от БЗНС-Народен съюз заяви, че отговорността за източването е на най-високо ниво и премиерът е един от хората, направили "политически чадър" над виновните за източването. Според него в управлението на НДСВ и ДПС има напрежение и всеки иска да се дистанцира от крадците.

Зам.-председателят на ДПС Юнал Лютфи обясни, че няма информация за фирми, близки до движението, да са източвали държавния резерв и допълни, че това е инсинуация в навечерието на изборите.

Дикме определи обвиненията като политически. Бившият земеделски министър и настоящ депутат от ДПС, заяви че от 1990 година насам държавният резерв не е на подчинение на министерството на земеделието и горите. Той уточни, че земеделският министър никога не е знаел какво става в резерва и не може да знае, защото това не е неговият ресор. Дикме обясни, че към резерва имат отношение министерството на икономиката и министърът без портфейл. Той обясни обвиненията на земеделците към премиера за "политически чадър" върху източването на резерва с наближаващите парламентарни избори.

Твърди се, че изпълняващият длъжността председател на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" Йовчо Йовчев ще бъде използван като "изкупителна жертва", за да бъде прикрито престъплението и застрашаване на националната сигурност. Йовчев сам се предаде в следствието, след като полицията обяви, че го издрива. Срещу него е повдигнато обвинение за източване на резерва с близо 45 милиона лева, като начинът на източването е бил чрез износ на гориво чрез фалшиви банкови гаранции.

“Всеки ден”

коментар 1 коментар 1 ( прегледано: 26 )

Предизборна програма на ДСБ: АГРАРНА ПОЛИТИКА И ЗАЩИТА НА ГОРИТЕ
26/04/05, 23:11
Българското земеделие е национален приоритет. Стратегическа цел на нашата аграрна политика е развитието на модерно, конкурентоспособно и ефективно земеделие в съответствие с изискванията на общата селскостопанска политика на Европейския съюз.

Необходимо е бързо завършване на реформите, ускорена модернизация на отрасъла и спиране тенденцията на намаляване приноса на земеделието и горското стопанство в дела на брутната добавена стойност.



Тази цел ще постигнем чрез:

1. Разработване и приемане на стратегия за развитие на земеделието по сектори;

2. Отстояване на политика за максимални квоти на традиционната българска земеделска и хранително-вкусова продукция на европейския пазар;

3. Поощряване окрупняването на отделните земеделски имоти с цел получаване на субсидии от Европейския съюз;

4. Подпомагане създаването и укрепването на рентабилни високопроизводителни земеделски стопанства, способни да отговорят на външния конкурентен натиск и на стандартите за качество и безопасност на произвежданата продукция;

5. Предприемане на решителни мерки за предотвратяване на очертаващото се неусвояване на значителни суми от фондовете на Европейския съюз за земеделие и развитие на селските райони;

6. Създаване на Разплащателна агенция, Агенция за интервениране на пазара и Интегрирана система за администриране и контрол, които са задължителни условия за получаване на 1,5 млрд. евро от предприсъединителните фондове;

7. Изграждане на институции за прилагане на хармонизираното законодателство и общата селскостопанска политика по сектори и продуктови групи, за инспекция и контрол на качеството на растителната и животинската продукция;

8. Гарантиране на сигурност на земеделските стокопроизводители и на произведената от тях продукция;

9. Подкрепяне създаването на сдружения на земеделските производители и междупрофесионални сдружения на потребители, преработватели, търговци, браншови съюзи, асоциации и научни институти за защита на интересите им и участие в разпределението на квоти и субсидии;

10. Разработване на програма за професионално обучение, квалификация, информационно и консултантско обслужване на земеделски производители, фирми, технически и инспектиращи лица и органи, участващи в селскостопанската и преработвателната дейност и горското стопанство;

11. Създаване на нова концепция за развитието на аграрната наука и научното обслужване на земеделските производители;

12. Прилагане на специални мерки за възстановяване и разширяване на поливното земеделие;

13. Разширяване на мрежата от борси и тържища за реализация на земеделската продукция;

14. Намаляване на данъчните, митническите и бюрократичните пречки пред развитието на сектор "Рибарство и аквакултури" и засилване ангажираността на държавата с този сектор;

15. Насърчаване ефективното използване на природните ресурси на България за интензивно производство на сладководни и морски аквакултури;

16. Насърчаване устойчивото развитие на селските райони, развитието на ефективни традиционни и алтернативни дейности, което да спре тенденцията на обезлюдяване;

17. Намиране на устойчиви решения за преодоляване на моноструктурността на местната икономика в районите с преобладаващо тютюнопроизводство и алтернативи на тютюна като основен поминък;

18. Гарантиране на самостоятелност на Националното управление по горите за адекватно стопанисване, опазване и възпроизводство на горите;

19. Облекчаване на процедурите за преотреждане на земи и гори;

20. Насърчаване на инвестирането в изграждане на земеделски и горски пътища;

21. Насърчаване и регулиране на частната инициатива в дърводобива;

22. Предлагане на законодателно решение за възстановяване на собствеността на държавата върху незаконно възстановените на Симеон Сакскобургготски имоти от горския фонд и подвеждане под отговорност на замесените длъжностни лица.

За постигането на тези задачи са нужни политическа воля, компетентност, решително и смело управление. Демократи за силна България има ясни намерения и решения за изграждане на модерно земеделие, съобразено с изискванията на Европейския съюз. Ние фокусираме нашата политика върху прекратяване на безнаказаното нарушаване на законите и правилата на пазара, върху прекъсването на олигархическите отношения между държавата и бизнеса, върху насърчаването и защитата на свободната конкуренция, върху повишаване стойността на земята и стойността на труда. Ние считаме, че държавата не е предприемач, а само авторитетен арбитър. Нейната роля е да осигури спазването на правилата със силни институции, с ясни правила за производителите и предприемачите и със защита на интересите на потребителите.

През четиригодишното си управление в периода 1997 – 2001 г. нашето правителство успя:

• да преодолее тоталната разруха на българското земеделие;

• да възстанови собствеността върху земеделските земи и горите;

• да създаде условия за ефективно подпомагане от държавата;

• да договори средствата от предприсъединителните фондове на Европейския съюз – България беше първата страна, в която стартира програма САПАРД.

Това беше солидна основа, върху която сегашното правителство на Сакскобургготски можеше да продължи осъществяването на втория етап на реформата за постигане на стратегическата цел земеделието да стане експортноориентиран, модерен и конкурентоспособен отрасъл на българската икономика. Поради липсата на цялостна политика с ясни приоритети добрите предпоставки и високият старт не бяха използвани от това правителство.

Днес българската земя, нашият традиционен източник на благосъстояние и сигурност, пустее. Огромният й потенциал остава неоползотворен. Тя се продава на безценица. Кризата в земеделието, причинена от либерално-социалната политика на правителството на НДСВ и ДПС, се разви в монополни структури с високи цени и значителен сив сектор. Ефективността на земеделското производство продължава да бъде ниска. Все повече намаляват обработваемата земя и използваните земеделски площи. Огромната част (77%) от съществуващите общо 678 182 земеделски стопанства притежават едва 7% от използваната земеделска площ.

Няма достатъчен напредък в областта на повишаването на конкурентоспособността на земеделския и преработвателния сектор.

Не бяха създадени условия за експортното ориентиране на селското стопанство.

Не беше преодоляно несъответствието в качеството на селскостопанските продукти с тези на Европейския съюз. България остана единствената в региона страна без оторизирана служба за контрол на храните.

Не бяха намалени бариерите пред търговията със селскостопански стоки. Въведените от НДСВ и ДПС ветеринарни такси за месо, мляко и риба надвишават 15 пъти таксите в Европейския съюз.

Липсва гъвкава митническа политика за защита на родното производство.

Липсва цялостна концепция за възстановяване, доизграждане и развитие на напоителната система.

Не бяха изпълнени обещанията за доизграждане на пазарната инфраструктура.

Не беше въведена ефективна политика за защита на дребния и средния производител и за пресичане на спекулативната дейност при изкупуване на земеделска продукция.

Липсва адекватна стратегия за развитието на аграрната наука и научното обслужване на земеделските производители. Остава нерешен въпросът с бюджетното финансиране на аграрната наука.

Продължават да се задълбочават негативните тенденции в българското село. Засилва се процесът на обезлюдяване, влошава се качеството на услугите и инфраструктурата. Няма практически резултати от прилагането на програмата за алтернативно земеделие в Родопите и в Северозападна България. Европейските фондове вместо за развитие на изостаналите селски райони се използват за лично облагодетелстване. Със средства по програма САПАРД под формата на селски туризъм бяха построени десетки луксозни вили и хотели.

Вместо максимално облекчаване на процедурите за ползване на кредити и субсидии от фондовете за подпомагане на земеделските производители, както се обещаваше, сме свидетели на продължаващо засилване на бюрокрацията.

Не беше направено достатъчно за природосъобразното и устойчиво управление на горските ресурси, ловната фауна и защитените природни територии.

Българската гора стана обект на управленски експерименти от правителството на Симеон Сакскобургготски. Структурата и функциите на Националното управление по горите не бяха адаптирани към новите условия на горската собственост. Беше предложен абсолютно неприемлив проект за закон, който имаше за цел да национализира дърводобивния бизнес.


<<< >>>